Днес, човек се обявява срещу нещо неправославно и това го превръща в борец и радетел за чисто Православие. А секуларното общество е изпълнено с "неправославни неща". Затова има и много борци, и радетели. Не е важно дали се бори срещу Ислямска държава, срещу тероризма като цяло или срещу Хари Потър.
Днешният враг се оказва келтският езически празник "Хелоуин". Борците и радетелите не закъсняват да призоват към съпротива, очертавайки големината на мъченическия подвиг: "Със сигурност няма да ви е лесно, ако се опитате да се изправите с вашето дете срещу „Хелоуин”. Със сигурност то може да се окаже единстветото в класа, което е осъзнало глупостта от хелоуинското маскиране и самото то да изглежда глупаво в очите на другите"... За какво осъзнаване говорим? Та нали много бълагри плюят Хелоуин не защото осъзнават, че е езически а защото го смятат за католически... Та нали "католиците не били като нас - християни, а били католици, защото не палели свещи"? Не знаят хората, затова разсъждават според това, което виждат. Щом не знаят, каква полза има от тази половинчата кампания, като в нея липсва образователният акцент? Няма кой да обясни какво е Християнство, какво е езичество и каква е разликата. Да обясни защо Християнството е добро, а езичеството - зло. Да кажем директно - ето Хелоуин е езическа глупост - да такава е. Такива са връзването на мартеници, кукерството, нестинарството и други - езически глупости. Но не това плаши хората, плаши ги фактът, че Хелоин просто изглежда непознат, различен, страшен. И щом е страшен, значи не е православен. А мартениците, които са обикновено парче конец, да не би да са по-християнски? Не, са. Просто "традиция, за здраве" и толкова. Децата виждат маските и им се струват интересни, и им се радват. Съответно се намират и хора, които да превърнат не само себе си, но и децата си в мъченици. За да не изгубят децата усета си за добро и зло... Но този усет не е нещо магическо, а истинско разбиране на Христовите заповеди. Това разбиране се постига с християнско възпитание и образование. Е как ще имат децата подобни неща, като повечето родители представа си нямат за какво иде реч, в училище не се учи религия, а неделни училища има малко и ги посещават шепа деца. А останалите? Тях няма кой да ги заведе на неделно училище, нито пък на Литургия. Да се хванем за модата, според която един ден в годината, децата се нацапват с грима на майка си или обличат войнишките дрехи на баща си, е чиста проба дребнавост. Както днес някои хора се оплакват, че Хелоуин им е повредил вярата, така до вчера мрънкаха против телевизията, рок музиката, компютърните игри и какво ли още не...
Човек може да отрече тези и куп други неща. Но това не го прави велик християнин. Нито носенето на забрадки, паленето на свещи и нечетенето на книги. Някои хора карат невръстните си момиченца, едва проходили, да носят забрадка по време на Литургия. Но не в това е Християнството. Както отбелязва Н. Лудовикос, в едно свое изказване - "Християнството е в това, че Христос е Бог". Когато човек има Христос като Бог, човекът може да се нарече християнин, дали добър дали лош, но християнин. Ние като християни се съсредоточаваме върху всякакви щуротии - от Хелоуин и Хари Потър до забрадките и яденето на олио през поста. И в ислямските страни не се празнува хелоуин, там жените се закриват от глава до пети, а през поста не ядат и не пият нищо от сутрин до вечер. Но те не са християни, защото нямат Христос като Бог. Имат етика в излишък, но нямат Христос. Нямат Христовото Евангелие, нямат свободата, която дава Християнството. Може да имат хиляди забрани, но нямат двете Христови заповеди. За нас има две ценности - Личността на Бога и личността на човека. Ако не възпитаваме тези две ценности, то целите Холивуд и Дисниленд да анатемосаме, възпитанието ни си остава фарисейско, а не християнско.
автор: Петър Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар