Веднъж, един преподавател от факултета, ни разказа как първокурсниците възнегодували против неговото преподаване. Използвал сложни термини и ги затруднявал. А те, студентите, се изтъкнали, че четат само светите отци. Които според тях, пишат "кратичко, простичко и разбираемо". През почивката, преподавателят минал през библиотеката, от където взел някаква книга с творения на Св. Максим Изповедник. Закрил кориците с някаква брошура, отворил на произволна страница и подал на един от колегите да чете на глас. Студентът засричал едни онтологии, предикати, парадигми, есхатони и т.н. След това преподавателят взел книгата, свалил брошурата и всички от курса останали изумени.
Не разказвам тази история, за да се хваля или да се подигравам с колегите. Напротив. Целта ми е да изоблича накратко едно неправилно схващане. То се носи из обществото и най вече сред вярващите, като неписан постулат. А може би е по-добре да го нарека устно предаван апокриф. Схващането, че християнинът трябва да бъде необразован и ретрограден. И разбира се, за всичко да споменава светите отци. Все едно светите отци отговарят на това схващане... След това се стига до отричане на светската наука, философията и на богословието. Накрая се оказва, че и самите свети отци попадат в графата за сложност и многословие. Попадат, защото много хора ги използват като маска. Хора, които извършват тази деградивна интервенция, като оправдание на своите аргументи (или липсата на такива), в църковните спорове. Тях не ги интересува какво казва Флоровски, Майендорф или Лудовикос. Не ги интересуват и много от светите отци. Те запомнят две - три изречения, примерно от Св. Теофан Затворник, и казват "ето това е според светите отци"... Че той да не е писал няколко изречения? Скоро, хвърлих едно око към творенията на Св. Теофан Затворник, налични в гореспоменатата библиотека. Поредицата завършва с "Том 18", като налични са едва половината. Излишно е да питам, дали всички идеолози на неукостта са прочели и усвоили всичките 18 тома. Изучаването на светоотеческите учения не е нито лесно нито кратко. Патрологията, не случайно, е една от най-трудните богословски дисциплини.
След като се изчерпят минималните познания по патрология, започват "бабешките" аргументи - апокрифни разказчета, псевдо притчи, прочетени в някой стар руски вестник или чути от някоя баба. Но нали покрай сухото, гори и мокрото, защо да не минат няколко разказа, покрай авторитета на споменатите светци? Но това опростяване няма нищо общо с простотата, в Християнството. Християнската простота, като цяло е липса на сложност, тоест липса на сложна разпокъсаност. Иначе казано цялостност, последователност или целомъдрие. Отричане от оплетеността на греха и интригите. Тази простота е характерна за истината и липсва при лъжата. Докато незнанието, за което говоря аз, е точно обратното. То често става катализатор на отклонения от истинското учение на Църквата.
В древната Църва, вярващите са преминавали тригодишен период на оглашение, преди да бъдат кръстени. За сравнение, висшето образование (степен бакалавър) е четири години, от които три са активни, а последната е практика. Тоест древните миряни са минавали по едно "висше образование" преди да бъдат кръстени. Днес има свещеници с по-ниско образование, а за миряните просто не говорим...
След като се изчерпят минималните познания по патрология, започват "бабешките" аргументи - апокрифни разказчета, псевдо притчи, прочетени в някой стар руски вестник или чути от някоя баба. Но нали покрай сухото, гори и мокрото, защо да не минат няколко разказа, покрай авторитета на споменатите светци? Но това опростяване няма нищо общо с простотата, в Християнството. Християнската простота, като цяло е липса на сложност, тоест липса на сложна разпокъсаност. Иначе казано цялостност, последователност или целомъдрие. Отричане от оплетеността на греха и интригите. Тази простота е характерна за истината и липсва при лъжата. Докато незнанието, за което говоря аз, е точно обратното. То често става катализатор на отклонения от истинското учение на Църквата.
В древната Църва, вярващите са преминавали тригодишен период на оглашение, преди да бъдат кръстени. За сравнение, висшето образование (степен бакалавър) е четири години, от които три са активни, а последната е практика. Тоест древните миряни са минавали по едно "висше образование" преди да бъдат кръстени. Днес има свещеници с по-ниско образование, а за миряните просто не говорим...
автор: Петър Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар