За евразийското "православие"
Днешната ситуация заплашително ни налага да вземем определени житейски решения. Дали да бъдем борци, миротвоци или, просто да останем индиферентни. От известно време не минава и час, без някой да спомене "Православие". Но за сметка на честата употреба, всенародното разбиране за понятето "Православие" става все по-неясно. Кое прави човека православен?
–Кръщението?
–редовният литургически живот и участването в светите тайнства?
–Любовта, милостта, прошката и останалите добродетели?
–спазването на някакъв морален кодекс?
–Делата в обществото?
–Националността?
–Географската локация?
–Политическата ориентация?
–оценките по руски в училище?
За жалост, тези, които все по-често споменават понятието "православие", все по-често споменават и Русия с нейния президент. От Светата Рус, стигнахме до изказвания че "който е против Русия е против Православието и против Бога". В разбиранията на някои хора, Русия се явява в образа на "спасител". Изглежда е достатъчно е Русия да се намеси някъде и всичко ще бъде наред? Възниква въпросът "Русия ли служи на Православието или Православието на Русия?". Що за разбиране? Това е политическа концепция, пробутана за православна. Евразийска идеология, преписана на християнска пишеща машина. И хора го лансират, като чисто Православие, незасегнато от модернизъм икуменизъм и т.н. Не, това е сурогат. Предлагащ псевдоспасител и псевдоспасение. Освещаване на двойния стандарт. Кръстоносците от преди близо хилядолетие, бяха обявени за врагове на Православието, пратени с ясната цел да превземат Константинопол (въпреки, че това се случва веднъж и заради точно определени обстоятелства). Същевременно, войната на Путин срещу "тероризма" се оказа свещена... Та нали "войната с тероризма" беше приоритет на западняците, а другарите от изтока ги хулеха за многото създадени военни конфликти.
–Кръщението?
–редовният литургически живот и участването в светите тайнства?
–Любовта, милостта, прошката и останалите добродетели?
–спазването на някакъв морален кодекс?
–Делата в обществото?
–Националността?
–Географската локация?
–Политическата ориентация?
–оценките по руски в училище?
За жалост, тези, които все по-често споменават понятието "православие", все по-често споменават и Русия с нейния президент. От Светата Рус, стигнахме до изказвания че "който е против Русия е против Православието и против Бога". В разбиранията на някои хора, Русия се явява в образа на "спасител". Изглежда е достатъчно е Русия да се намеси някъде и всичко ще бъде наред? Възниква въпросът "Русия ли служи на Православието или Православието на Русия?". Що за разбиране? Това е политическа концепция, пробутана за православна. Евразийска идеология, преписана на християнска пишеща машина. И хора го лансират, като чисто Православие, незасегнато от модернизъм икуменизъм и т.н. Не, това е сурогат. Предлагащ псевдоспасител и псевдоспасение. Освещаване на двойния стандарт. Кръстоносците от преди близо хилядолетие, бяха обявени за врагове на Православието, пратени с ясната цел да превземат Константинопол (въпреки, че това се случва веднъж и заради точно определени обстоятелства). Същевременно, войната на Путин срещу "тероризма" се оказа свещена... Та нали "войната с тероризма" беше приоритет на западняците, а другарите от изтока ги хулеха за многото създадени военни конфликти.
Както и да е. Войната си е война, войни е имало през цялата човешка история. Те са продукт на греха, самата вражда между човешките личности, опитът за налагане на собственото его над чуждото е проява на греха. За християнството няма "свещена война", Бог е любов, не война. Ние не бива да сакрализираме никоя война. Не бива и да обявяваме човек за светец поради лични симпатии към него. Ако го направим, то иконата на такъв човек, нарисувана приживе, не би била пример за богоподобие, а грозна карикатура и свидетелство за грехопадналото човешко естество.
Автор: Петър Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар