петък, 9 октомври 2015 г.

За евразийското "православие"



 Днешната ситуация заплашително ни налага да вземем определени житейски решения. Дали да бъдем борци, миротвоци или, просто да останем индиферентни. От известно време не минава и час, без някой да спомене "Православие". Но за сметка на честата употреба, всенародното разбиране за понятето "Православие" става все по-неясно. Кое прави човека православен?
–Кръщението?
–редовният литургически живот и участването в светите тайнства?
–Любовта, милостта, прошката и останалите добродетели?
–спазването на някакъв морален кодекс?
–Делата в обществото?
–Националността?
–Географската локация?
–Политическата ориентация?
–оценките по руски в училище?

За жалост, тези, които все по-често споменават понятието "православие", все по-често споменават и Русия с нейния президент. От Светата Рус, стигнахме до изказвания че "който е против Русия е против Православието и против Бога". В разбиранията на някои хора, Русия се явява в образа на "спасител".  Изглежда е достатъчно е  Русия да се намеси някъде и всичко ще бъде наред? Възниква въпросът "Русия ли служи на Православието или Православието на Русия?". Що за разбиране? Това е политическа концепция, пробутана за православна. Евразийска идеология, преписана на християнска пишеща машина. И хора го лансират, като чисто Православие, незасегнато от модернизъм икуменизъм и т.н. Не, това е сурогат. Предлагащ псевдоспасител и псевдоспасение. Освещаване на двойния стандарт. Кръстоносците от преди близо хилядолетие, бяха обявени за врагове на Православието,  пратени с ясната цел да превземат Константинопол (въпреки, че това се случва веднъж и заради точно определени обстоятелства). Същевременно, войната на Путин срещу "тероризма" се оказа свещена... Та нали "войната с тероризма" беше приоритет на западняците, а другарите от изтока ги хулеха за многото създадени военни конфликти.
 Както и да е. Войната си е война, войни е имало през цялата човешка история. Те са продукт на греха, самата вражда между човешките личности, опитът за налагане на собственото его над чуждото е проява на греха. За християнството няма "свещена война", Бог е любов, не война.  Ние не бива да сакрализираме никоя война. Не бива и да обявяваме човек за светец поради лични симпатии към него. Ако го направим, то иконата на такъв човек, нарисувана приживе, не би била пример за богоподобие, а грозна карикатура и свидетелство за грехопадналото човешко естество. 

Автор: Петър Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар